Развитието на аграрната наука показва, че разделянето на територията на страната на климатични области не е достатъчно за нуждите на земеделието. Установено е, че еднородни по климат райони са твърде разнородни по отношение на растежа и развитието на земеделските култури.
За да може агрометеорологията да изпълнява задачата си, свързана с правилното агроклиматично райониране на кулутрите, е необходимо да се установят факторите, които ограничават растежа и развитието на тези култури и характеристикака на климатичната среда да бъде дадена от гледна точка на изискванията на всяка култура.
Ето защо, агроклиматологията разграничава климата въобще на климат за отглеждане на пшеницата, климат за отглеждане на лозата и т.н.
За тази цел се прави и съответното разграничаване на периода на отглеждане на културите на подпериоди. За подпериод от развитието се възприема тази част от вегетационния период на културата, в която изискванията към агрометеорологичните условия са близки. Междуфазните периоди в повечето случаи са част от подпериодите на растеж и развитие на културата.
За да бъдат оценени правилно взаимоотношенията между растенията и средата се подхожда към определяне на 2 типа периоди: критични периоди и периоди на понижени изисквания.
Следователно, критичните периоди настъпват или по време на най-буйния растеж или по време на формиране на генеративните органи.
Редица изследвания показват, че вегетационния период на основните контролни земеделски култури може да бъде разделен на следните подпериоди: