Антагонизъм (от гръцки ανταγωνισμός — спор, борба) е една от формите на противоречие, характеризираща се с остра, непримирима борба между враждебни сили и тенденции, между противоположни възгледи и интереси.
Нетърпимостта и противопоставянето на религиите води до религиозен антагонизъм: християни срещу мюсюлмани, протестанти срещу католици, мюсюлмани срещу юдеи. Подобен антагонизъм съществува и между поддръжниците на идеята за еволюцията и тези за сътворението.
До Маркс класовата борба се счита за случайно явление. В историческия материализъм деленето на обществото на класи според отношението им към средствата за производство е закономерност, определена от обществено-икономическата формация.[1] Карл Маркс счита, че буржоазните капиталистически отношения се явяват последната антагонистична форма на обществения процес на производство.[2]), а В. И. Ленин отбелязва, че антагонизмът и противоречието са две различни неща и че при социализма първото ще изчезне, а второто ще остане. [3].