Болницата е лечебно заведение, в което се предлагат специализирани стационарни и амбулаторни медицински услуги.
В българската медицина е прието да се разграничава между извънболнична (доболнична и следболнична)и болнична помощ.
Болниците могат да бъдат многопрофилни - за лечение на множество заболявания и/или специализирани. Няколко примера за специализирани болници: по вътрешни болести, кардиология, онкология, спешна помощ, акушеро-гинекология, УНГ, дерматология и др.
По отношение на собствеността болниците могат да бъдат общински, държавни или частни.
Преобладаващата част от съществуващите в България болници са държавна или общинска собственост. От 2001 г. в България е наложен мораториум върху приватизацията на болниците.
Държавни болници са както областните (бивши окръжни) така и университетските болници, и националните центрове (напр. Център по белодробни заболявания).
За броя на болниците в България съществуват различни данни. Така например официалната информация на Националният статистически институт сочи за 2005 г. 262 болници с 45 537 легла ([1]); в публичното пространство, включитело и от официални представители, често се споменава 280 и дори 300 броя. Най-голям е броят на болниците в София.
Съдържание |
Болници в съвременния смисъл на понятието съществуват в западно- и централноевропейските страни от 18 век. В България първите болници са създадени едва след Освобождението. Една от най-старите от тях, Александровската, е създадена през 1879 г.
Факсимиле с историята на Александровска болница от 1937 г. с данни за историята на болничното дело в България: [2]
Правните въпроси, свързани с болници, са уредени в "Закон за лечебните заведения", приет 1999 и изменян многократно (вж. напр. [3]).
В България съществува система за акредитиране на болничните заведения, целяща постоянен контрол на качеството на извършваните дейности. За целта към Министерството на Здравеопазването е създаден Акредатиционен съвет.
Основните професионални групи в лечебните заведения са лекари, медицински сестри, административни и технически служители и работници. Болницата се управлява от директор. Работата е организирана на две или повече смени, като някои звена (отделения) имат непрекъснат цикъл на дейност.
Приватизацията на болниците в България е една от злободневните теми в българското политическо ежедневие от края на 90-те години на XX век. През 2002 г. Народното събрание наложи мораториум върху приватизацията на болниците в България. От тогава в публичното пространство периодично се водят спорове дали и по какъв начин приватизацията в здравеопазването да продължи и в болничния сектор.
Според данни на НСИ през 2006 г. в България е имало 54 частни болници (числото на държавните или общински болници е 270). Съотношението на болничните легла е съответно 2,004 към 43,645 (http://www.nchi.government.bg/statistika/C_1.pdf). Голяма част от посочените 2,004 "частни" болнични легла са на японската болница "Токушукай Медикъл Корпорейшън" в София.
По данни на печата на 28 ноември 2006 в София бе открита първата голяма частна болница в България - "Токуда болница София", инвестиция на японска "Токушукай Медикъл Корпорейшън". Капацитетът на болницата след завършването и е 1000 легла.
На 14. февруари 2008 забраната за приватизация на болниците бе отменена от Народното събрание чрез промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Според промените забраната остава валидна само за 64 болници и здравни центрове от национално значение.
Виолета Цакова. "Приватизация на лечебните заведения". София, 2000 г., изд. Тракия-М
[4] (Сайт с информация за структурата на българското здравеопазване)