Вижте пояснителната страница за други значения на България.| Република България | |||||
|
|||||
| Национален девиз: Съединението прави силата | |||||
 |
|||||
| Официален език | Български | ||||
| Столица | София |
||||
| Най-голям град | София | ||||
| Президент | Георги Първанов | ||||
| Министър-председател | Сергей Станишев | ||||
| Площ - oбщо |
на 104-то място 110 910 км2 |
||||
| Население - oбщо (2008) - гъстота |
на 94-то място 7 262 67565,5 д/км2 |
||||
| БВП - общо (2007) - на човек |
на 64-то място 86 320 млрд $ 11 300 $ |
||||
| ИЧР |  0,824 (висок) (на 53-то място) |
||||
| Валута | Лев (BGN) |
||||
| Часова зона - Лятно часово време |
EET (UTC+2) - EEST (UTC+3) |
||||
| Независимост -призната |
от Османската империя 22 септември, 1908 |
||||
| Национален химн | Мила Родино | ||||
| Интернет домейн | .bg2 |
||||
| Телефонен код | +359 |
||||
| 1: Приблизителна оценка 2: След влизането в Европейският съюз, съвместно с него ползва и .eu |
|||||
Република България е държава в Югоизточна Европа. Разположена е в източната част на Балканския полуостров и заема 22% от неговата територия. Площта ѝ е 110 910 km², а населението - около 7 267 000 души (2008). Столица на държавата е град София.
България граничи с Черно море на изток, с Гърция и Турция на юг, с Република Македония и Сърбия на запад и с Румъния на север. Общата дължина на държавната граница е 2245 км, от тях 1181 км са сухоземни, 686 км — речни (главно по река Дунав) и 378 км — морски.
Българската държава в Югоизточна Европа води началото си от 7 век, когато е създадена Първата българска държава (632/681–1018). Тя играе важна роля в разпространението на християнството, литературата и културата сред народите на Източна Европа. Няколко века по-късно, с упадъка на Втората българска държава (1185–1396/1422), страната е присъединена към Османската империя и остава част от нея в продължение на пет века. Руско-турската война от 1877-1878 година довежда до създаването на Третата българска държава. След Втората световна война страната става част от Източния блок и в нея е установен комунистически режим. През 1990 година в България е възстановена парламентарната демокрация и днес страната е член на Европейския съюз и на НАТО.
Съдържание |
Гледано от север на юг, страната се разделя на четири природни области, заемащи териториите в посока запад-юг: Дунавска равнина, Стара планина, Тракийска низина и Рило-Родопски масив.
Крайдунавските низини граничат на юг с покрита отчасти с льос (жълтеникави и шуплести варовикови наноси, образувани пред ледниковия период) хълмиста местност, чиято максимална височина достига до 500 м. Предбалканът (с височина до около 1500 м) осъществява прехода към Стара планина (Балкана), която се простира паралелно през страната, от устието на река Тимок до нос Емине, като разделя България на Северна и Южна. Южно от нея е известната Розова долина. От тази планина, достигаща до 2376 м височина, води името си целият полуостров между Черно море и Адриатическо море. На места Стара планина добива карстов характер; характерни за нея са множеството пещери. Въпреки височината, тук липсват типичните за високите планини (над 2000 м)изострени форми. Паралелно на Стара планина на юг се простира по-ниска планинска верига - Средна гора. В ограденото от планини Софийско поле (Стара планина, Средна гора, Рила, Люлин, Лозенска планина), в полите на Витоша, на 550 м надморска височина се намира София, столицата на България.
На юг теренът се спуска към Тракийската низина. Тази прекосявана от множество поречия плодородна низина се отваря в посока изток към Черно море. В тази област, разположен на река Марица, се намира вторият по големина град в страната - Пловдив. Низината успява да наложи свой характерен образ, изграден от простиращите се слънчогледови поля и обработваеми площи, заети от зеленчуци и тютюн.
В Югозападна България се намират високите планини на България. Най-високият връх на територията на България и на целия Балкански полуостров е връх Мусала (2925 м) в Рила планина. В непосредствена близост до Рила се намират други две планини - Пирин и Родопите. Те са доста по-недостъпни от Стара планина, през която преминават около 30 прохода. Пирин получава своето име от славянския бог на гръмотевиците Перун, за когото се вярва, че някога е живял по тези земи.
България съдържа античната област Мизия и части от областите Македония и Тракия.
В Югоизточна България релефът е хълмисто-равнинен. Главни реки са Дунав на север, и Струма и Марица в южната част.
Кръстопътното географско положение на България се определя от петте трансевропейски коридора между Европа, Азия и Африка, които минават през нея. Те са най-ценният капитал на страната в международните отношения днес. Те са съответно: пътните коридори №4 от Скандинавските страни през Полша и Унгария до Гърция; №8 от Адриатическо до Черно море; №9 от Скандинавските страни през Санкт Петербург и Киев до Гърция и Турция; №10 от Западна и Централна Европа до Индия и речния коридор №7 от Северно до Черно море по Дунав.
Решаващи фактори за сформирането на климатичните особености на страната са нейната топография и разположението ѝ на Черно море. Докато действащата като климатична разделителна линия Стара планина предпазва южните части на България от преките нахлувания на студен въздух от север, то планините В Южна България предпазват вътрешността на страната от смекчаващите въздействия на Средиземно море.
С умереноконтинентален климат се характеризира предимно територията на Северна България. До Стара планина се събират студените въздушни маси, така че реколтите могат да претърпят тежки вреди, причинени от студове и градушки.
В края на зимата в страната духа фьонът. В пространството между Стара планина и Родопите властва преходният климат със слабо средиземноморско влияние, лятната суша може да продължи до три месеца. Средните годишни стойности на температурата в ниските места на Северна България възлизат на 11-12°C, а в Южна те са до 14°C. Крайбрежната низина се намира под уравновесяващото въздействие на Черно море, а по високите части на планината властва алпийският климат (от около 900 м. за усойните части, от около 1000 м. за присойните части) със снежна покривка, която се задържа месеци наред. Средните годишни стойности на падналите в равнините валежи възлизат на 500 до 800 мм, а в планините те са в границите от 1000 до 1400 мм.
Климатът е умереноконтинентален (от 2000 до 2400 слънчеви часа годишно) с четири сезона: студена и понякога влажна зима със снеговалежи и средна температура от -0°C, топла и по-често влажна пролет, горещо, сухо лято със средни температури 23°C и топла слънчева есен. Средната годишна температура е 10,5°C.
България има уникална и богата природа. Обособени са 3 национални парка със 193 048 ha площ, 55 резервата с площ от 75 975 ha, 9 природни парка с площ около 215 000 ha, които се простират от Черно море до Пирин, стотици природни забележителности и защитени местности, голяма част от които включени в общоевропейския проект за изграждане на мрежата от защитени зони Натура 2000, предназначена за защита на видове и местообитания, описани в приложенията на директивите на Европейската комисия. Най-известните природни забележителности са и сред Стоте национални туристически обекта.
В България живеят редки или изчезнали в Европа животни като белокоремен тюлен, голяма дропла, червена мравка, голям креслив орел, алпийски тритон, къдроглав пеликан, царски орел, пеперудата червен аполон и стотици други видове. Едни от най-редките растения са пясъчната черноморска лилия и еделвайсът.
В страната има уникални природни забележителности като Белоградчишките скали, местността Рожен в Родопите, Искърския пролом, устието на река Ропотамо и река Велека, Триградското ждрело, Чудните мостове, Седемте рилски езера, както и още стотици езера и пещери, известни в целия свят с неземната си красота. В България има над 600 топли и студени минерални и геотермални извори. Най-високият връх в страната е Мусала - 2925 м, който е и първенецът на Балканите.
Велика България (Η παλαια μεγαλη Βουλγαρια), е основана от Хан Кубрат на територията, простираща се между Кавказ, Волга и Карпатите, като военно-племенен съюз на прабългарите и сродните им племена след разпадането на съществуващата дотогава аваро-българска федерация през 632 г. Въпреки многобройните атаки на хазарите, хан Аспарух успява да ги победи в началото на 670 г. По-късно през 680 г. той завлядява Мизия и Добруджа и дава началото на Първата българска държава.
В хода на войната с хазарите хан Аспарух, третият син на Кубрат, се оттегля на запад към Дунава и се заселва в областта Онгъл.
През лятото на 680 г. византийският император Константин IV Погонат предприема поход срещу прабългарите. Поражението на византийците и заселването на прабългарите на Балканския полуостров става през 680 г., а войната в Тракия завършва със сключването на мирен договор през лятото на 681 г. Това дава основание на някои историци да смятат 681 г. за начало на Първата българска държава.
Аспарух определя Плиска за столица. По времето на хан Крум (803-811) и през първата половина на 9 век франките от северозапад и кан Крум от изток ликвидират Аварския хаганат. България се превръща в една от трите най-силни държави на континента и се разширява до Средния Дунав или до р. Тиса, а на изток до р. Днепър (днешна Украйна). През периода 632-1018 г. в България се развива велика култура, въвежда се азбука, създава се и първият университет, основан от св. Климент Охридски в Охрид. Цар Борис I покръства българите през 864 г. При цар Симеон I (893-927), който създава Българската патриаршия, България се превръща в една от най-могъщите държави в Европа, разпростирайки се почти на целия Балкански полуостров, а на север до р. Тиса. Столицата е преместена от Плиска в Преслав. При цар Петър І и цар Борис ІІ България упада заради вътрешни размирици. През 971 г. Византия завзема Източна България, а столицата се мести последователно в Средец, Скопие, Преспа, Битоля и Охрид. След дълга борба между българските и ромейските владетели през 1018 г. държавата е завладяна от византийците след погрома над войските на Самуил през 1014 и гибелта на Иван-Владислав през 1018 г.
Първите опити за освобождаване на България от византийско господство са дело на Петър II Делян (1040-1041). Следващият опит е на Петър III.
Втората българска държава (1186-1393), създадена от братята Асен и Петър след периода на византийското владичество (1018-1186) е със столица Търново. През 12 век се укрепва държавата с военните успехи на цар Калоян над кръстоносците и пленяването на императора на Латинската империя Балдуин. 1218-41 започва териториално разширение, стопанско и културно развитие при Иван Асен ІІ, както и възобновяване на българската патриаршия. 1241-80 нашествия на татарите, упадък при цар Константин Тих Асен, въстание на Ивайло. 1299 - на престола се възкачва татаринът Чака. 14 век - след период на укрепване при цар Теодор Светослав се засилват стремежите на болярите за откъсване от централната власт: отделяне на Добруджанското деспотство. 1371 Разделяне на България между наследниците на Иван Александър - Търновско царство на Иван Шишман и Видинско царство на Иван Срацимир. България пада под османска власт през 1396 г. Владислав III Варненчик през 1444 г. опитва неуспешно да освободи Балканите от турците, като достига до Варна, където е разбит от султан Мурад II.
15 век Константин II Асен, въстание на Фружин, походи на Владислав ІІІ Варненчик и Янош Хуняди. 16-17 в. Народни въстания срещу поробителите - Търновско, Чипровско и Карпошово въстание. 18 век начало на българското Възраждане - Паисий Хилендарски, Софроний Врачански. Въстания в Западна България по време на войните на Османската империя с Русия и Австрия (1768-74) и Руско-турската война от 1768-74. 19 век развитие на просветната култура. По време на Кримската война са създадени Тайното общество и Добродетелната дружина. 3 април 1860 - Иларион Макариополски обявява отделянето на българската царква от вселенската патриаршия. 27 февруари 1870 ферман за учередяването на българска екзархия. 1872 Антим І е избран за екзарх. 1860-78 организирано национално освободително движение - Г. С. Раковски основова Таен централен български комитет; Любен Каравелов, Христо Ботев и Васил Левски очередяват Български революционен централен комитет. Избухват Старозагорското (1875) и Априлското (1876) въстания организирано и водено от Георги Бенковски, Панайот Волов, Тодор Каблешков, Захари Стоянов, Обретенови и др. 12 април 1877-19 януари 1878 Руско-турска освободителна война. 3 март 1878 - със Санстефанския мирен договор е възстановена българската държава.
1 юли 1878 е подписан Берлинския договор който разпокъсва България на 5 части : „самостоятелно и трибутарно“ Княжество България, (включващо земите между р. Дунав и Стара планина и Софийския санджак) със столица София и „под суверенитета на Н. В. Султана“, Източна Румелия (Горнотракийската низина) автономна в административно отношение област в Османската империя със столица Пловдив; Македония и Южна Тракия остават за Османската Империя, а Северна Добруджа е дадена на Румъния, а Поморавието — на Сърбия. Избухва Кресненско-Разложкото въстание. 1879 Алеко Богориди е назначен за генерал-губернатор на Източна Румелия. Учредително събрание и приемане на Търновската Конституция. Избран е Александър І Батенберг за български княз. 6 септември 1885 г. е обявено Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Сръбско-българска война. 1887 е избран Фердинанд Сакскобургготски за княз. Управление на Стефан Стамболов. 1893 създаване на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация (ВМОРО) от Гоце Делчев. 1903 избухва Илинденско-Преображенското въстание.
22 септември 1908 е обявена независимостта на България. През 1912 и 1913 г. играе важна роля в Балканските войни, завършили с първата национална катастрофа. 1915-1918 Първа световна война. Участие на България към Централните сили. Втора национална катастрофа. Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис ІІІ. 1923 свалено е правителството на Александър Стамболийски, диктатура на правителството на А. Цанков, Септемврийско въстание. 1926-31 управление на А. Ляпчев. 19 май 1934 военен преврат организиран от „Звено“ и Военния Съюз министър-председател Кимон Георгиев. 1940 по Крайовската спогодба Южна Добруджа е възвърната на България. 1941-43 Втората световна война България е на страната на Тристранния пакт. Евреите от територията на царството (ок. 50000 души) са спасени от депортиране в концлагерите в Полша, но 11363 евреи от новоприсъединените земи са изпратени и убити в Треблинка. Формиран е националния комитет на Отечествения Фронт. 28 август 1943 умира цар Борис ІІІ; управление на Симеон ІІ с регенти княз Кирил, Богдан Филов и ген. Н. Михов; Въздушни бомбардировки над София. 1944 правителство на Иван Багрянов (1 юни-1 септември), Константин Муравиев (2-8 септември); 5 септември СССР обявява война на България; Правителство на Отечествения фронт, министър-председател Кимон Георгиев. 1944-45 участие на България в заключителния етап от Втората световна война.
След Втората световна война България попада в съветската сфера на влияние и през 1946 г. става народна република. Начело на БКП и на държавата застават: Георги Димитров (1946-49), Васил Коларов (1949-50), Вълко Червенков (1950-56), Антон Югов (1956-62) (като министър-председател), Тодор Живков (1956-89) (като генерален секретар на БКП, министър-председател и (след 1971 г.) като Председател на Държавния съвет (държавен глава). През 1971 е приета нова Конституция на Народна република България.
През 1989 г. с приемането на оставката на Тодор Живков и избирането на Петър Младенов за генерален секретар на БКП и Председател на Държавния съвет, се поставя началото на прехода на България от социализъм към пазарна икономика.
България е член на ООН от 14 декември 1955, НАТО от 2 април 2004 година и член на ЕС от 1 януари 2007.
България е парламентарна република. Националните символи на българската държава са знамето, химнът, гербът и Гвардията на Републиката.
Българският парламент - Народното събрание, се състои от 240 депутати, избирани за срок от 4 години. Гласува се за списъци от кандидати на партии или коалиции за всеки от 31-те многомандатни избирателни района. За да влезе в Народното събрание, една партия или коалиция трябва да спечели най-малко 4% от гласовете.
Парламентът отговаря за приемането на закони, одобряването на бюджета, насрочването на президентски избори, избора и отзоваването на министър-председателя и други министри, обявяването на война, разполагането на войски извън България и ратифицирането на международни договори и споразумения.
Президентът на Републиката се избира пряко за 5-годишен срок с право на едно преизбиране. Той е държавен глава, върховен главнокомандващ на въоръжените сили и председател на Консултативния съвет за национална сигурност. Макар да не притежава законодателна власт или инициатива, президентът може да върне законопроект за преразглеждане, въпреки че парламентът може да отхвърли ветото с обикновено мнозинство при гласуване. Президентът има вицепрезидент избран заедно с него на изборите.
От 1999- та насам Република България административно е разделена на 28 области: Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, Област София-град, Област София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен, Ямбол. Всички те са наименувани на областния си център, като самата столица образува отделна област. Преди това, от 1987 г. до 1999 г. страната е била разделена на 9 области. 10-те най-големи градове в България, по постоянно местожителство от 2008 са:
| Място | Град | Население | Място | Град | Население |
|---|---|---|---|---|---|
1.  |
София | 1 393 565 | 6.  |
Стара Загора | 152 619 |
2.  |
Пловдив | 376 501 | 7.  |
Плевен | 122 989 |
3.  |
Варна | 349 416 |
