Неврозата e психично състояние, което може да се простира от определението "разстройство" до "заболяване". То не засяга основните функции на личността и субектът го осъзнава болезнено. Фобийните разстройства (например агорафобията, клаустрофобията), тревожните състояния (паника, натрапливост и т. н.), хистерията са сред основните неврози.
Невротичните състояния са много разпространени и могат да засегнат всеки човек в различна степен. Гризането на ноктите, неволните тикове на лицето, "прескачането" на сърцето и много други невротични симптоми могат да сполетят психически здрав човек, поставен в напрегната ситуация. Като цяло невротикът се чувства дискомфортно, липсва му увереност в неговата социална роля, агресивен е по отношение на другите (например ироничен) или към себе си (опити за самоубийство), страда от разстройства на съня (безсъние или хиперсомия), може да има сексуални разстройства (фригидност или импотентност, системно въздържание или мастурбация). Често срещана е прекалено бързата умора. Типични невротични състояния са хистерията, анорексията, пироманията, перфекционизмът, злоупотребата с алкохол, наркотици и тютюн, натрапливостите и страховата невроза - най-често от смърт (обикновено фиксирана към инфаркт, СПИН, рак, сифилис, катастрофа), от затворени или открити пространства, от общуване (например от изпускане на газове пред хора или казване на нещо неприлично) и много други.
Действителното изтощение на болния е последица от несъзнаваните усилия, които полага в борбата срещу сексуалните нагони и агресивността си. Всичките му невротични симптоми в последна сметка са символичен израз на вътрешната драма, която се разиграва у него и която е неспособен да овладее, тъй като основните елементи убягват от ясното му съзнание.
Основно в обяснението за неврозата е "конфликтът". Той се среща във всички теории, които обясняват неврозата (освен в тази на П. Жане)
Неврозата, която може да бъде отключена от емоционален шок (при военни действия, смърт на близък човек), от материални трудности или преумора, рядко се приема от обкръжението като реална болест. Родителите (и дори някои лекари) не разбират това психично заболяване, за което няма определена органична причина; дори болният не знае причините за своя дискомфорт и за своя невротичен страх. Лечението, което е главно психологическо, може да бъде под формата на морална подкрепа, но най-добри резултати се получават чрез психоанализа. Природата на неврозата е различна от тази на психозата, тъй като болният осъзнава състоянието си, а психотикът си построява въображаема делирна реалност, която приема за действителност.
