Netencyclo, Начална страница : Отрова

- Отрова -

Отрова :

Отрова

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Стандартен символ за отровни вещества в Европейския съюз, утвърден с Директива 67/548/EEC.

Отровите са химични вещества и съединения, които нарушават нормалното протичане на жизнените процеси в живите организми.

Болестните състояния, които причиняват отровите, се наричат с общото име отравяния (токсикози, интоксикации). Тежестта на отравянето и неговият изход зависят от вида, и количеството на погълнатата отрова, и от реактивността на организма. Младите индивиди са по-чувствителни към отровите от възрастните, защото имат по-бърза обмяна на веществата. Затова младите организми обикновено усвояват и натрупват по-големи количества отрова от възрастните.

Науката за отровите и тяхното действие се нарича токсикология.

Съдържание

[редактиране] Видове отрови

[редактиране] Според произхода

[редактиране] Природни отрови

Според своя произход, природните отрови биват биологични и минерални.

Биологичните отрови могат да се класифицират в четири основни групи: животински (зоотоксини), растителни (фитотоксини), гъбни (микотоксини) и микробиални. Зоотоксините служат за защита от естествени неприятели и за убиване на плячката. Фитотоксините служат за подтискане на конкурентните растителни видове. Микотоксините служат за защита от естествени неприятели. Микробиалните токсини служат за адаптиране на микроорганизмите към заразения от тях макроорганизъм.

[редактиране] Отровни видове в България
  1. Гръбначи: вдлъбнаточел смок, дъждовник, пепелянка, усойница;
  2. Насекоми: пчела, оса;
  3. Растения: бучиниш, лудо биле, татул, тютюн;
  4. Гъби: дяволска гъба, мухоморка.

Минералните природни отрови по правило са неорганични. Такива са: цианкалият, арсенът, солите на тежките метали и много други. Типичен пример за органична минерална отрова са нефтопродуктите.

[редактиране] Синтетични

Синтетичните отрови преднамерено се създават от човека. Те се използват основно като пестициди.

Използването на отрови в битовата и производствената човешка дейност се избягва винаги, когато това е възможно. В случаите, за които няма алтернатива (нефтопреработка, дезинфекция, обработка на руди, лабораторни изследвания), трябва да се вземат стриктни мерки за опазване на човешкото здраве и околната среда.

[редактиране] Според строежа

Според строежа си, отровите биват органични и неорганични.

[редактиране] Според механизма на действие

В зависимост от пътищата за проникване в организма отровите биват контактни, т.е. проникващи директно през външната телесна обвивка (кожа, кутикула и др.) и системни, те.е проникващи чрез нормалната обмяна на организма (хранене, дишане и др.)

В зависимост от пътищата за разпространение в организма:

В зависимост от тъканите и органите, които увреждат най-тежко:

[редактиране] Сила на отровите

За нуждите на медицината, силата на отровите се измерва с тяхната средна и минимална смъртоносна доза за бял лабораторен плъх, в милиграми за килограм живо тегло (mg/kg).

Средна смъртоносна доза (LD50, лат. Dosis lethalis media) е най-малкото количество, което убива половината от отровените лабораторни плъхове. Тя е възприета като мярка за оценка в широката практика, защото се определя сравнително лесно. Най-често определяните LD50 са за поглъщане (вътрешна, алиментарна), попадане върху кожата (дермална) и вдишване (инхалативна).

LD50 на някои химични и биологични агенти
вещество
LD50 (mg/kg)
вещество
LD50 (mg/kg)
Етилов алкохол 10 000 Токсин на паяка черната вдовица 0,55
Натриев хлорид 4 000 Кураре 0,50
Железен сулфат 1 500 Токсин на гърмяща змия 0,24
Морфин 900 Диоксин 0,001
Стрихнин 150 Ботулинов токсин 0,0001
Никотин 1

Минимална смъртоносна доза (LD100, лат. Dosis lethalis minima) е най-малкото количество, което убива всички отровени лабораторни плъхове. Минималната смъртоносна доза винаги е по-голяма от средната! В практиката се определя рядко, защото установяването ѝ е бавно, трудоемко и скъпо.

[редактиране] Категоризация на отровите

В зависимост от своята сила, отровите се разпределят в IV групи. Класът на опасност се определя според най-малкото отровно количество, независимо от пътя на проникване.

Категоризация на отровите
КАТЕГОРИЯ I II III IV
означение ОПАСНО ВНИМАНИЕ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ
вътрешна LD50 < 50 mg/kg 50-500 mg/kg 500-5,000 mg/kg >5,000 mg/kg
дермална LD50 <200 mg/kg 200-2,000 mg/kg 2,000-5,000 mg/kg >5,000 mg/kg
инхалативна LD50 <0.05 mg/l 0.05-0.5 mg/l 0.5-2.0 mg/l >2.0 mg/l

[редактиране] Антидоти

Основна статия: Антидот

Антидотите (от гр. antidoton - нещо, даващо се против) са химични вещества, които съкращават, подтискат или напълно неутрализират действието на отровите. Според начина си на действие, антидотите се делят на две големи групи:

[редактиране] Общи антидоти

Общите антидоти забавят проникването и натрупването на отровите в организма, и ускоряват тяхното изхвърляне. Към общите антидоти се отнасят следните групи лекарства:

[редактиране] Специфични антидоти

Специфичните антидоти проявяват своето действие по два основни начина:

Специфични антидоти за някои често срещани отрови
О Т Р О В А А Н Т И Д О Т
Антикоагуланти Витамин "К", Протамин
Антихолинергици Физостигмин
Ацетаминофен N-ацетилцистеин
Бензодиазепини Флумазенил (но не срещу всички!)
β-блокери Глюкагон
Блокери на калциевите канали Калций, Глюкагон
Ботулинусово отравяне Антитоксичен серум
Въглероден диоксид Кислород
Дигоксин Дигоксинни антитела
Етиленгликол (антифриз) Етанол, Фомапизол
Желязо Дефероксамин
Изониазид Пиридоксин
Метанол Етанол, Фомапизол
Нитрати и нитрити Метиленово синьо
Олово ЕДТА
Опиати Налоксон
Холинергици Атропин, Пралидоксим
Цианиди Амилов и натриев нитрат, Натриев тиосулфат, Хидроксикобаламин

[редактиране] Любопитно

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Външни препратки

Отрова - Избрана статия

Отрова - Съдържание

© 2008 Netencyclo - Netencyclo Home - Terms of Service - Privacy Policy - Program Policies
Netencyclo, the Wikipedia mirror : the biggest multilingual free-content encyclopedia on the Internet. Последна промяна на страницата: 19:23, 16 февруари 2007. Текстовото съдържание е достъпно при условията на Лиценза за свободна документация на ГНУ. (see details). Content on this web site is provided for informational purposes only. We accept no responsibility for any loss, injury or inconvenience sustained by any person resulting from information published on this site. We encourage you to verify any critical information with the relevant authorities.