Отровите са химични вещества и съединения, които нарушават нормалното протичане на жизнените процеси в живите организми.
Болестните състояния, които причиняват отровите, се наричат с общото име отравяния (токсикози, интоксикации). Тежестта на отравянето и неговият изход зависят от вида, и количеството на погълнатата отрова, и от реактивността на организма. Младите индивиди са по-чувствителни към отровите от възрастните, защото имат по-бърза обмяна на веществата. Затова младите организми обикновено усвояват и натрупват по-големи количества отрова от възрастните.
Науката за отровите и тяхното действие се нарича токсикология.
Съдържание |
Според своя произход, природните отрови биват биологични и минерални.
Биологичните отрови могат да се класифицират в четири основни групи: животински (зоотоксини), растителни (фитотоксини), гъбни (микотоксини) и микробиални. Зоотоксините служат за защита от естествени неприятели и за убиване на плячката. Фитотоксините служат за подтискане на конкурентните растителни видове. Микотоксините служат за защита от естествени неприятели. Микробиалните токсини служат за адаптиране на микроорганизмите към заразения от тях макроорганизъм.
Минералните природни отрови по правило са неорганични. Такива са: цианкалият, арсенът, солите на тежките метали и много други. Типичен пример за органична минерална отрова са нефтопродуктите.
Синтетичните отрови преднамерено се създават от човека. Те се използват основно като пестициди.
Използването на отрови в битовата и производствената човешка дейност се избягва винаги, когато това е възможно. В случаите, за които няма алтернатива (нефтопреработка, дезинфекция, обработка на руди, лабораторни изследвания), трябва да се вземат стриктни мерки за опазване на човешкото здраве и околната среда.
Според строежа си, отровите биват органични и неорганични.
В зависимост от пътищата за проникване в организма отровите биват контактни, т.е. проникващи директно през външната телесна обвивка (кожа, кутикула и др.) и системни, те.е проникващи чрез нормалната обмяна на организма (хранене, дишане и др.)
В зависимост от пътищата за разпространение в организма:
В зависимост от тъканите и органите, които увреждат най-тежко:
За нуждите на медицината, силата на отровите се измерва с тяхната средна и минимална смъртоносна доза за бял лабораторен плъх, в милиграми за килограм живо тегло (mg/kg).
Средна смъртоносна доза (LD50, лат. Dosis lethalis media) е най-малкото количество, което убива половината от отровените лабораторни плъхове. Тя е възприета като мярка за оценка в широката практика, защото се определя сравнително лесно. Най-често определяните LD50 са за поглъщане (вътрешна, алиментарна), попадане върху кожата (дермална) и вдишване (инхалативна).
|
|
|
|
|
| Етилов алкохол | 10 000 | Токсин на паяка черната вдовица | 0,55 |
| Натриев хлорид | 4 000 | Кураре | 0,50 |
| Железен сулфат | 1 500 | Токсин на гърмяща змия | 0,24 |
| Морфин | 900 | Диоксин | 0,001 |
| Стрихнин | 150 | Ботулинов токсин | 0,0001 |
| Никотин | 1 |
Минимална смъртоносна доза (LD100, лат. Dosis lethalis minima) е най-малкото количество, което убива всички отровени лабораторни плъхове. Минималната смъртоносна доза винаги е по-голяма от средната! В практиката се определя рядко, защото установяването ѝ е бавно, трудоемко и скъпо.
В зависимост от своята сила, отровите се разпределят в IV групи. Класът на опасност се определя според най-малкото отровно количество, независимо от пътя на проникване.
| КАТЕГОРИЯ | I | II | III | IV | |
|---|---|---|---|---|---|
| означение | ОПАСНО | ВНИМАНИЕ | ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ | ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ | |
| вътрешна LD50 | < 50 mg/kg | 50-500 mg/kg | 500-5,000 mg/kg | >5,000 mg/kg | |
| дермална LD50 | <200 mg/kg | 200-2,000 mg/kg | 2,000-5,000 mg/kg | >5,000 mg/kg | |
| инхалативна LD50 | <0.05 mg/l | 0.05-0.5 mg/l | 0.5-2.0 mg/l | >2.0 mg/l |
Антидотите (от гр. antidoton - нещо, даващо се против) са химични вещества, които съкращават, подтискат или напълно неутрализират действието на отровите. Според начина си на действие, антидотите се делят на две големи групи:
Общите антидоти забавят проникването и натрупването на отровите в организма, и ускоряват тяхното изхвърляне. Към общите антидоти се отнасят следните групи лекарства:
Специфичните антидоти проявяват своето действие по два основни начина:
| О Т Р О В А | А Н Т И Д О Т | |
|---|---|---|
| Антикоагуланти | Витамин "К", Протамин | |
| Антихолинергици | Физостигмин | |
| Ацетаминофен | N-ацетилцистеин | |
| Бензодиазепини | Флумазенил (но не срещу всички!) | |
| β-блокери | Глюкагон | |
| Блокери на калциевите канали | Калций, Глюкагон | |
| Ботулинусово отравяне | Антитоксичен серум | |
| Въглероден диоксид | Кислород | |
| Дигоксин | Дигоксинни антитела | |
| Етиленгликол (антифриз) | Етанол, Фомапизол | |
| Желязо | Дефероксамин | |
| Изониазид | Пиридоксин | |
| Метанол | Етанол, Фомапизол | |
| Нитрати и нитрити | Метиленово синьо | |
| Олово | ЕДТА | |
| Опиати | Налоксон | |
| Холинергици | Атропин, Пралидоксим | |
| Цианиди | Амилов и натриев нитрат, Натриев тиосулфат, Хидроксикобаламин |
