| Павел от Тарс | |
|---|---|
 |
|
| Апостол, Светец, Мъченик | |
| Роден | 10, Тарс |
| Починал | 67, Рим по време на Гонението на Нерон |
| Празник | 25 януари (Покръстването на Павел) 10 февруари (Празник на корабокрушението на Свети Павел в Малта) 29 юни (Празник на Светите Петър и Павел) 18 ноември (Празник на посвещаването на базиликите на Светите Петър и Павел) |
| Атрибути | меч |
 Категория:Светци |
|
Свети апостол Павел (на иврит פאולוס; на гръцки Παυλος) е еврейски проповедник, един от най-важните апостоли на християнството, изиграл решаваща роля в неговото разпространение извън еврейската общност.
Единствените източници за живота на Павел са текстове от Новия завет, някои от тях писани дълго след смъртта му. Той е роден в град Тарс в Киликия в еврейско семейство и името, което използва в еврейската общност, е Саул (Савел). В същото време той е римски гражданин по рождение и, когато пише на гръцки, използва латинското си име Паулус (Павел).
Първоначално Павел е привърженик на фарисейството и участва в гоненията срещу християните, включително в убийството на свети първомъченик Стефан. Християнските текстове отделят голямо внимание на преминаването му към християнството, отдавайки го на божествено видение. В книгата „Деяния на апостолите“ (XI глава) се разказва, че на път за Дамаск той видял необикновена светлина и чул Божия глас от небето: „Савле, Савле, защо ме гониш? Аз съм Иисус, когото ти гониш“. Това събитие било повратно в живота му - той се покръстил и станал най-ревностния разпространител на християнската вяра. Проповядвал в Антиохия, Киликия, Кипър, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания и затова е наричан от евреите в християнската общност „апостол на езичниците“.
Около 67 година Павел е осъден на смърт и екзекутиран в Рим. Според християнската митология смъртта му е съпровождана от множество чудеса - отрязаната глава на светеца продължавала да слави Господа, а там, където тя паднала, избликнали три извора (на мястото на днешния манастир „Три фонтана“ край Рим).
Новият завет на Библията съдържа четиринадесет послания, написани от апостол Павел, в които той разяснява значението на Благата вест, т.е. спасението чрез вяра, както е писано в Рим.1:16 "Защото не се срамувам от благовестието (Христово), понеже то е Божията сила за спасение на всеки, който вярва – първо за юдеина, а после и за гърка." Авторството на Павел се смята за сигурно само за няколко от посланията.
ЛИТЕРАТУРА:
http://www.thepaulpage.com (the New Perspective on Paul)
Стефанов, П., йером. Св. апостол Павел и неговите послания. - Духовна култура, 1979, № 10, с. 19-23.
James D. G. Dunn (ed.). The Cambridge Companion to St Paul. Cambridge, Cambridge University Press, 2003.
Барт Ърман. Петър, Павел и Мария Магдалина. Последователите на Исус в историята и легендите. С., Пергамент, 2006.
