Писменост е използването на графеми, записани върху някакъв физически носител, за образуване на думи и други езикови конструкции, които представят някакъв език и носят информация. Писменост се нарича също така и всяка отделна система от графеми и правила за тяхното използване.
Съдържание |
Преди появата на писмеността хората пазят в паметта си това, което са научили. Трудно е да се запомни всичко, както и да го предадат на следващите поколения. С течение на времето знанията стават прекалено много и се появява нуждата от писменост.
Постепенно рисунката се развива в знак. Както и рисунките, знаците са много на брой, но поне изписването им става по-лесно. Изписването им се извършва с калем върху мека глина.
От 800 останали знака често употребявани са едва 200-300. Променя се начинът на четене. Знаците се изписват в редове, които се изписват отляво надясно.
След като възникват на неизвестно място по източното крайбрежие на Средиземно море, азбуките започват да си проправят своя път (през Древна Гърция) към Европа и (вероятно чрез арамейския език) на изток към днешна Индия. След колонизирането на голяма част от света в края на Средновековието, повечето народи по света вече използват азбуки. Изключение са японската и китайската писменост (въпреки, че в Китай са правени опити за въвеждане на латиница с пинин).
Повечето азбуки обхващат 20 до 30 основни символа. Най-малката азбука е ротокаската на Саломоновите острови с 11 букви, най-голямата е кхмерската в Камбоджа с 74 букви.
Етруските предават на римляните гръцката азбука, с която са надписани и много предмети. В Месопотамия много документи с клиновидно писмо се пресъздават сбито през 5 век с арамейска азбука.
Арамейската азбука измества постепенно клиновидното писмо след походите на Александър Велики. Някъде с началото на християнската ера клиновидното писмо напълно изчезва. В Египет йероглифите са изместени от коптската азбука.
На картинка по-горе е показано развитието на писмото с начало пре-синитските и пре-канааитските писмености. Връзката на арамейския с индийските писмености не е показана, тъй като е все още по-скоро хипотеза. Липсва и връзката към писменостите на корейците хангу, която е създадена през 15 век и на черокезите създадена през 1821.