Софѝсти били наричани древногръцки философи, които играят роля на професионални учители по мъдрост и красноречие. Те не образуват единна философска школа. Общото между тях е:
Софѝстите се делят на млади и стари. Основната група на старите е на страната на робовладелската аристокрация, а младите са демократично настроени. Основните причини за появата на софѝстите са:
В сложните условия на културен и политически живот в Древна Атина, човек лесно можел да добие успех, ако умее да говори публично, но можел и да загине, ако не владее това всесилно средство за въздействие. Животът настойчиво искал да се появят учители, които да учат младежта на красноречие. Това са софистите.
Най-видни софѝсти:
Софѝстите нямали постоянни места за своята работа. За беседи използвали частните домове на почитани граждани, гимназии, площади, храмове, пазари, собствените си домове. Около софѝстите винаги имало група ученици, започвали сутрин рано до късна вечер. Престоявали за различен период – от няколко дни до 20 год. За обучението заплащали на своите учители. Това са софистите – странстващи от град в град, от държава в държава, включително в страни от Древния Изток. Те участвали и в официални делегации, като посланици, за игри и др.
Съдържание |
В собственото си съзнание софистите били професионални учители по мъдрост и красноречие. Различавали се по обхвата на учебните дисциплини. По правило обаче са били енциклопедисти. Преподавали науките на своето време – аритметика, геометрия, музика, астрономия, физика, етика. Основна дисциплина е красноречието. Основава се на трите науки – граматика, реторика и диалектика под името тривиум. Софистите разбират, че красноречието е невъзможно и без езикознанието и стилистиката и ги разработват. Цикъла от трите науки известни като тривиум се изучават в продължение на 1500 години. Младежите се учели да мислят, да дискутират, да произнасят речи така, че да оборват противника си, да въздействат върху масите, да се защитават в съда и др.
Софѝстите съзнавали сложността на задачите си и поставяли педагогическата практика на солидна теоретична основа. За съжаление сведенията за педагогическите възгледи на софистите имат случаен и непълен характер. Достигналите до нас сведения не образуват цялостна и стройна педагогическа система. Независимо от това следващите мисли на софѝста Протагор дават някои указания.