Софистика е понятие, обозначаващо в най-популярното си значение едно от философските течения в древногръцката античност. Философите - софисти обикновено били пътуващи, частни учители по реторика.
Значими представители: Протагор, Горгий, Филострат, Антифон и др.
В периода на късната античност, особено през 2. век след н. е., в Рим популярност придобива т. нар. "втора софистика".
Характерна черта за софистиката изобщо е голямото значение, което тя отделя на реториката. От тук и негативният оттенък в другото значение на термина "софизъм", като пейоративен израз, касаещ разсъждения, основани на лъжливи доводи, манипулативно използване на аргументи, словесно изхитряне, което води към само привидно логични изводи. Критични мнения за софистиката са известни още от съвременниците и Платон, Марк Аврелий и др.