| София | |||
|---|---|---|---|
|
|||
| Данни * | |||
| Население: | 1 260 954 [1] | ||
| Надм. височина: | 550 m | ||
| Пощ. код: | 1000 | ||
| Тел. код: | 02 | ||
| МПС код: | С, СА (А, ААВ, АВС) | ||
| Администрация | |||
| Държава: | България | ||
| Област: | София-град | ||
| Община: - кмет |
Столична Бойко Борисов |
||
|
|||
| промяна на тази таблица | |||
Со̀фия е столицата и най-големият град на България, 14-ти по големина в Европейския съюз [1]. Разположена е в северозападната част на Южна България, в полите на планината Витоша и е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната. София носи името на раннохристиянския храм „Света София“ - „Премъдрост Божия“ (на старогръцки език).
Съдържание |
София е разположена непосредствено до северния склон на Витоша, в ограденото с планини Софийско поле (Стара планина, Средна гора, Люлин, Лозенска планина). Пет планински прохода водят към града — Искърски, Владайски, Драгомански, Петрохански и Ботевградски.
През тях още през древността са минавали важни пътища, свързващи Адриатика и Средна Европа с Черно и Егейско море и Близкия Изток. Благодарение на централното си местоположение на Балканския полуостров, София и в миналото е била голям и цветущ град. През София протичат няколко маловодни реки, най-големи от които са Владайска и Перловска. Край източните квартали тече река Искър, но в този си отрязък тя не е голяма и пълноводна. София е известна от древността с многобройните си минерални и термални извори (15 находища с общ дебит на минерална вода 130 л/сек.), а в последните 60 години са построени и изкуствени езера и язовири.
София е с обща площ от 1 311 кв.км и e разположена на около 550 метра надморска височина. Това я прави четвъртата по надморска височина столица в Европа.
| Яну | Фев | Мар | Апр | Май | Юни | Юли | Авг | Сеп | Окт | Ное | Дек | Год. | ||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Средна максимална дневна температура (°C) | 2,2 | 4,9 | 9,8 | 15,7 | 20,3 | 23,5 | 25,9 | 26,0 | 22,6 | 16,6 | 9,6 | 4,1 | 15,1 | |
| Средна минимална дневна температура (°C) | −4,9 | −2,9 | 0,3 | 4,8 | 9,0 | 12,1 | 13,8 | 13,4 | 10,4 | 5,7 | 1,2 | −2,7 | 5 | |
| Валежи (mm) | 28 | 31 | 38 | 51 | 73 | 75 | 63 | 51 | 38 | 35 | 48 | 40 | 572 | |
| Брой на дните с валежи | 10 | 10 | 10 | 12 | 14 | 13 | 10 | 8 | 7 | 7 | 9 | 11 | 121 | |
| Източник: World Weather Information Service | ||||||||||||||
София е една от най-древните европейски столици. Човешкото поселение тук има повече от 7000 годишна история.
На мястото на някогашното неолитно селище през 8 век пр.хр. около термалните извори възниква древен тракийски град, наречен по-късно от римляните Сердика — т.е. град на сердите, по името на населявалото го тракийско племе. В много антични извори и географски карти градът се назовава Сардика, нерядко областта се нарича Сардика, а градът - Сердика.
През римската епоха (след 55-7 година сл.Хр., император Клавдий) градът процъфтява най-напред като център на административна област в провинция Тракия, а в края на 3 век се превръща в столица на новосъздадената провинция Вътрешна Дакия (Dacia Mediterranea).
Сердика получава статут на римски град от император Марк Улпий Траян (Marcus Ulpius Traianus) и започва да носи неговото родово име - Ulpia Serdica. В официални надписи на старогръцки език, поставяни от градските и/или централните власти, градът е наричан Σερδών πόλις („град на сердите“)[източник?].
След смъртта на император Диоклециан (305 г.) и религиозната реформа на император Константин Велики (306 - 337 г.) Сердика става седалище на епископ.
Сердика е любимия град на император Константин Велики (родом от близкия Ниш), който дори възнамерявал да премести столицата си от Рим тук и антични автори утвърждават, че той често казвал: „Сардика е моят Рим“ [2]. Императора многократно е идвал и дълги месеци е живял в Сердика в своя дворец наречен условно от учените "градска резиденция". В 4 век той е заемал цял квартал на града, известен като "Константинов квартал" разположен най-общо между днешните улици "Калоян", "Позитано", "Леге" и южно от Президентството. По-късно в 13 век това което е оцеляло от комплекса е превърнато в дворец на българския Севастократор Калоян. Тук е била градската резиденция на севастократора, а извънградската е била при известната Боянска църква.
През 357 г. римският историк Амиан Марцелин определя града като „голям и прочут“. Сердика става седалище на много важния Сердикийски събор от 343 г.
През 5–6 век по време на т.нар. „велико преселение на народите“ градът преживява нашествия от хуни, готи и други варварски племена. От средата на 6 век, при управлението на император Юстиниан Велики (527-565), Сердика се възражда като важен административен и стопански център на Източната римска империя, придобила в късни времена гражданственост като Византия(Византийската империя), но е подчинена на създадената от императора в родния му край архиепископия Прима Юстиниана със седалище Охрид.
През 809 г. градът влиза в пределите на българската държава и получава българското име Средец. През 10 век династията на комитопулите, наследници на управителя (комит) на Средецката област Никола, въздига отново българската държава преди падането и под властта на Източната римска империя. В ромейските извори от този период градът е наричан Триадица (възможно е да е видоизменена форма на българското име, произнасяно като Сря̀дьць, а в началото на 20-ти век български учени откриват връзка и с названието „Три води“)[източник?].
След възобновяването на българското царство през 1185 г. епископът на Средец е въздвигнат в сан митрополит.
От края на 14 век до 70-те години на 19 век градът, както и българската държава, са под османско владичество. Смята се, че още през 13-14 век градът става известен и с името на патрона на раннохристиянския храм „Св. София“ (4 век), разположен на високо и видно място в границите на Свещения хълм, но извън крепостната стена. От втората половина на ХІV градът се споменава като София и в официалните документи на Второто българско царство, а след това и на Османската империя. В документите и други писмени материали (вестници, пътеписи, доклади и пр.) чак до 1879 година жителите на града се наричат „средечани“, а българската община „Средецка“. След 1879 година се разгаря спор за името, като жителите на града създават комитет от известни личности, който дълго отстоява правото на историческото име Средец. Надделява, обаче, становището на руската администрация новата столица на България да се нарича София.
По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. София е освободена на 4 януари 1878 г. (23 декември 1877 г. стар стил) от руски части, под командването на генерал Йосиф Гурко. По това време градът има 11 649 жители, от които 56% българи, 30% евреи, 7% турци и 6% роми.[3]
На 20 октомври 1878 г. от Пловдив в София се премества седалището на Временното руско управление, а на 3 април (22 март стар стил) 1879 г. по предложение на Марин Дринов Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България (датата 4 април е обявена за празник на София). В резултат на това броят на жителите нараства по-бързо в сравнение с другите български градове, главно от вътрешната миграция.
На Разпети Петък - април 1925 г. в София е извършен атентатът в църквата „Света Неделя“, най-тежкият терористичен акт в историята на България, финансиран от тайните служби на СССР чрез руско-съветската агентура в България.
На 10 януари 1944 година и на 30 март 1944 година съюзническите ВВС (на Великобритания и Съединените американски щати) извършват двете най-унищожителни измежду многобройните въздушни нападения и бомбардировки над София - разрушен е почти целият център, убити са над 2000 души от софийското население. Страната е парализирана и няма сили да се противопостави на съветската (проформа - съюзническата) окупация през септември 1944 година.[източник?]
Населението на София е около 1 260 000 жители. (2008) По данни от преброяването през 2001 г. в област София живеят 1 177 577 души. 559 229 са мъжете (47,5%), а 618 348 жените (52,5%), или на 1000 мъже се падат по 1106 жени. В град София живеят 1 094 410 души, мъжете са 518 149, а жените 576 261. Най-големият район е Люлин със 120 117 жители, следван от Младост със 110 877 жители, Подуяне със 75 312 жители и Красно село със 72 773 жители. Най-много са софиянците между 18 и 64-годишна възраст (790 180 души), следвани от жителите до 18-годишна възраст (201 202) и тези над 65-годишна възраст (183 049). Средната възраст е 38,3 години.
В етническо отношение Столична община може да бъде определена като най-хомогенна в сравнение с останалите области в страната. Българският субстанционен елемент е 96,0% към 2001 г. при 85,7% за страната.
Гъстотата на населението в края на 2000 г. е била 909,1 души на км². По данни на някои печатни издания в София пребивават около 1,8-2,0 милиона души. А пък всеки ден през столицата преминават около 200 000 души, и излиза че някъде околко 28-30% от населението на България всекидневно е в София. Според някои общински прогнози до 2010-11 година София ще достигне 3 000 000 жители.[2]
Град София е център на София Област, на Област София-град и на Столична община.
16 от 24-те района на Столична община са съставени само от части на града:
4. Възраждане
5. Изгрев
6. Илинден
8. Красна поляна
9. Красно село
11. Лозенец
12. Люлин
13. Младост
14. Надежда
17. Оборище
19. Подуяне
20. Сердика
21. Слатина
22. Студентски
23. Средец
24. Триадица
Други 6 района включват части от София, заедно с други населени места:
2. Витоша (Владая, Мърчаево)
3. Връбница (Волуяк, Мрамор)
7. Искър (Бусманци)
10. Кремиковци (Бухово, Желява, Яна, Горни Богров, Долни Богров)
16. Овча купел (Мало Бучино)
Забележка: Три района на община София (Панчарево, Нови Искър и Банкя), макар и на територията на София-град, и под правомощията на СОС и на кмета на София, са извън териториалния обхват на град София.
Всеки район има свой кмет, който се избира пряко и решава въпросите, възникващи от ежедневните потребности на населението по местоживеене, административното обслужване на гражданите, благоустрояването, хигиенизирането и др.
Столичната община се управлява от кмет и общински съвет, избирани на всеки 4 години. Бившият кмет на София, Стефан Софиянски, изпълнява тази функция от 19 ноември 1995 и получи своя трети мандат на местните избори през 2003 г. На парламентарните избори през 2005 г. бе избран за народен представител. На проведените избори през месец октомври и след балотаж на 5 ноември 2005 г. за кмет на София бе избран Бойко Борисов.
Редът на административните правомощия в София е следният [3]:
1. Областният управител на София-област - който има правомощия и над София-Област, и над София-град; той се назначава пряко от Министерския съвет (а зам. областните управители - от министър председателя); районният управител има право на вето над решенията на СОС.
2. Столичен общински съвет (СОС) - който има правомощия над цялата Община София; общинските съветници се избират от жителите на София-град по време на местни избори; СОС решава бюджета, който ще бъде разпределен на отделните софийски райони.
3. Кметът на Община София[вж.] - който има правомощия над цялата Община София; той е кмет не само на град София, ами и на общо тридесет и осемте населени места в границите на София-град; кметът на София се избира от жителите на столична община по време на местни избори.
4. Кметът на даден софийски район (в София има 24 района) - той има изцяло правомощия над територията на своя район, включително над селата и градовете намиращи се на неговата територия; кметът на даден район се избира от живущите във въпросния район по време на местни избори. Този кмет има правомощията да разпределя бюджета в своя район. [4]
5. Кметът на дадено село или град (т.н. "кметство") намиращо се на територията на Община София. Този кмет има само административни правомощия и е подчинен изцяло на четирите по-високи нива изписани по-горе. Кметовете на кметства се избират пряко от регистраните за живущи там жители по време на местни избори. [4]
Забележки:
На територията на София има около 800 големи предприятия. В София са съсредоточени 75% от черната металургия, 50% от полиграфическата, 15% от електротехническата и електронната промишленост, 14% от кожухарската и обувната промишленост на страната. Произвежда се химическа, текстилна и хранително-вкусова продукция. Отраслите строителство, търговия и транспорт, свързващи материалната и социалната инфраструктура на големия град, са силно развити. Частният сектор на територията на Столична община е концентриран предимно в сферите на търговията и услугите. В София оперират и Софийската стокова борса и Българската фондова борса.
Като следствие от централизираната планова икономика около 50% от БВП на България се пада на столицата. Тук са съсредоточени централите на финансовите институции. Средната работна заплата в София е най-висока за страната около 530 лв., но според данни от статистическите проучвания, като се вземе предвид и сивия сектор и укриването на доходи, заплатата е около 680 лв., а средно за страната - 553 лв.
Транспортната система на столицата е силно развита и е важна част от националната транспортна система. В София са представени всички видове транспорт без водния.
София е най-важният за страната железопътен възел и осъществява връзката с вътрешността на страната по 5 направления. Изградени са 8 гари (Централна, София-Север, Илиянци, Подуене, Искър, Захарна фабрика, Горна Баня и спирка Надежда) със съответните локомотивни и вагонни депа. За периода м. януари - м. юли 2004 г. броят на пътниците, обслужени на Централна гара, е 2 323 844, което представлява 11.8% от общия брой пътници в железопътната мрежа на страната. София е и седалище на Български държавни железници. Наскоро е отворена и новата Централна автогара София, която позволява да тръгват едновременно за страната и чужбина между 47 и 60 автобуса.
Автомобилният транспорт има перспективи за развитие поради факта, че в София се пресичат три транспортни коридора — номера 4, 8 и 10. Основните входно-изходни артерии са в направленията югоизток (автомагистрала Тракия), изток-североизток (автомагистрала Хемус и Подбалкана), югозапад (направление Перник-Благоевград-Кулата), и северозапад (направление Сливница-Калотина). Транзитният трафик се пренасочва по т.нар. „Околовръстен път“. Централната част на града е претоварена в пиковите часове поради тесни улици, нерешени проблеми с паркирането и неефективен контрол на транспорта. През периода 2000 - 2005 г. проблемите се влошават поради нарастване броя автомобили в столицата, изпреварващо нарастването на паркоместата чрез употреба на части от някои булеварди и площад „Батенберг“, и поради слабата употреба на подземни или многоетажни паркинги.
Въздушният транспорт е представен с най-голямото летище в страната, Летище София, и с центъра за ръководство на въздушното движение.
В системата на градския пътнически транспорт основният превозвач е общинската Столична компания за градски транспорт. Към 2007 г. системата включва 95 автобусни, 17 трамвайни и 10 тролейбусни линии. От 28 януари 1998 г. функционира една отсечка от първата линия на Софийското метро и до края на 2009 г. се очаква да бъде открито продължение на линията.
Транспортната система в града се допълва от 49 маршрутни линии (маршрутни таксита, „маршрутки“), както и над 15 хиляди таксита.
В София са съсредоточени всички органи на държавната власт — законодателна, изпълнителна и съдебна. В центъра на столицата се намират сградите на Народното събрание, Президентството, Министерски съвет и всички министерства. В града се помещават и всички висши институции на съдебната власт — Върховен касационен съд, Върховен административен съд, Висш съдебен съвет, Главна прокуратура. Тук са и други национални институции (Конституционен съд, Национален статистически институт, Главно управление на пътищата и др.), редица стопански учреждения (Българска стопанска камара и др.), също и органи, чиято главна задача е осъществяването на провежданата в страната реформа (Агенция по приватизацията, Агенция за масова приватизация, Агенция за чуждестранните инвестиции и др.).
В София са седалищата на Българската народна банка, на преобладаващата част от местните и международните банки в страната, централите на много неправителствени организации, фондации и др. Тук се намират Светият синод на Българската православна църква, Главното мюфтийство на мюсюлманите в България, Главният равинат на израилтянското вероизповедание, както и други официално регистрирани вероизповедания. В столичния град са партийните централи на почти всички политически партии в страната, на главните синдикални организации и др.
Във връзка с процеса на интеграция на България към Европейския съюз, редица правителствени и неправителствени организации започнаха работа в тази насока в София. След подписването на споразумението за присъединяване тук развиват своята дейност Съветът за асоцииране с ЕС и Делегацията на Европейската комисия в България.
Вижте още: Категория:Забележителности на София
В София са основани редица български музикални състави, сред които Щурците, ФСБ, Епизод, Хиподил, Хазарт.
В София е седалището на Българската академия на науките и повечето нейни подразделения.
В града се намират и голям брой висши училища:
