 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: Проверка на смисленост от специалист, дефиниране на използваните специални понятия. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции. |
Фенологията като клон на науката агрометеорология се занимава с установяване на взаимните връзки между сезонните явления в живота на растенията (техния растеж , развитие и продуктивност) и агрометеорологичните и агроклиматичните условия.
Съдържание |
Началото на фенологичните наблюдения у нас е през 1891 г., а система за провеждане на такива наблюдения е изградена през 1952 г.
Традиционният метод на фенологията е визуалният, т.е. регистрират се моментите на настъпване на външни промени в растителните организми по окомерни наблюдения. Задачата на наблюденията е точно да се регистрират по дати фенологичните фази.
Рутинни наблюдения в географска мрежа се извършват на представителни полета, където културата е засята и отглеждана в оптималния срок на сеитба и при оптимални нива на агротехническите елементи. Изискванията за избор на наблюдателен участък включват също така следното:
Едновременно с регистрирането на фенологичните фази се извършва и регистриране на основните агротехнически мероприятия, както следва:
Фенологична фаза е "външните морфологични изменения, свързани с процеса на развитие на растенията (от поникване до образуване на семена)".
Причините за голямото разнообразие във времето на настъпване на фенологичните фази са: наследствени качества, дата на сеитбата, продължителността на деня, метеорологичните условия, презимуването и др.
Задължително условие е записването на сорта, тъй като в земеделието се отглеждат сортове с различна ранозрялост, което се отразява на момента на настъпване на фенологичните фази. В практиката при една култура се използват тези сортове, които са подходящи за отглеждане в определен район.
Междуфазен период е, от една страна, продължителността на периода между настъпването на различните фенологични фази при културите и, от друга страна, агрометеорологичната характеристика на този период - средна температура на въздуха и почвата, сума на положителните, активните или ефективните температури на въздуха, сума на валежите, дефицит на валежите, коефициенти на засушливост и т.н.
Биометричната фенология (фенометрията) като част от фенологичните наблюдения се занимава с измерване на моментния линеен, площен и тегловен растеж при растенията и установяване на неговата динамика. Такива измервания се правят на единици растения или на единица площ. Например:
(Пример 1) Към края на фаза братене и начало на фаза вретенене при пшеницата се правят следните биометрични измервания и анализи: брой на растенията на 1 кв.м, брой на братята на 1 кв.м. (от двете измервания може да се определи броя на братята на 1 растение, което е също така коефициента на братимост); свежа и абсолютно суха маса на надземната част на растенията на 1 кв.м, което показва биологичната продуктивност на посева към същата фаза и т.н.
(Пример 2) Към фаза изкласяване на пшеницата се прави измерване на броя на растенията, броя на братята и броя на класоносните стъбла. От последните два показателя се изчислява показател, наречен "коефициент на продуктивната братимост" и т.н.
Събирането на фенологична информация позволява да се търсят корелационни зависимости, които са от изключителна важност за планиране на производството. Например:
(Пример 1) Установяването на зависимостите между настъпването на фенологичните фази и агрометеорологичните условия дават информация за избора на най-подходящ срок за сеитба на културата в определен район;
(Пример 2) Намирането на корелационна зависимост между продължителността на междуфазния период и формирането на биологичния добив позволява да се прогнозира на национално ниво очакваното производство и да се търсят пътища за реализацията му 1-2 месеца преди прибиране на продукцията;
(Пример 3) Корелационните връзки между динамиката във формирането на биологичния добив и метеорологичните условия при различните сортове са показателни за тяхното правилно райониране на територията на страната и служат за насочване на селекцията на нови сортове в определена посока.
За изработването на фенологични карти се използват многогодишни данни за настъпването на фенологичните фази на дадена култура от множество фенологични пунктове, разположени в мрежа. Мрежата от фенологични станции следва да обхваща цялото почвено-климатично и стопанско разнообразие на страната.
Многогодишните данни се осредняват и за всеки пункт се получава средна дата на настъпване на фенологичната фаза. Отклоненията, по-големи от една седмица, по години се наричат феноаномалии. Изследването на феноаномалиите дава информация за влиянието на екстремалните явления върху развитието на културите.
Ако свържем пунктовете с еднакви или много близки дати ще получим криви по територията на страната, които се наричат изофени. Изработването на фенологични карти обикновено става на национално ниво и служи за прогноза и сигнализация на очакваните изменения през всяка календарна година
Във фенологичната мрежа на България е възприето да се правят наблюдения на настъпването на следните фенологични фази по култури:
