|
||||||||
Свети Франциск от Асизи, или Свети Франциск Асизки (на латински: Sanctus Franciscus Assisiensis) е римокатолически монах светец, основател на Орденът на миноритите („по-малки братя“ на Христос), по-известен като Францисканския орден. Свети Франциск от Асизи е светец покровител на Италия, а също и светец покровител на животните - на патронния му празник - 4 октомври, от 1931 г. по решение на Международния конгрес на привържениците на движението за защита на природата се отбелязва Световният ден за защита на животните.
Свети Франциск е един от най-известните християнски светци. Често е наричан „най-привлекателният светец” и заслужено е смятан за най-популярният католически светец сред хората с различно вероизповедание от католическото и дори сред атеистите. Личността на Свети Франциск привлича хора с най-различни възгледи и възприятия за света. В него те откриват родоначалник на субективизма и идеализма, предвестник на Ренесанса, реформатор, първото хипи, борец за опазване на околната среда, революционер. В действителност Свети Франциск точно следвал евангелския идеал и подражавал на Христос толкова съвършено, че бива наречен "Alter Christus" – „Втори Христос”.
Свети Франциск се откроява със своето състрадание, което обаче не го довежда до мирова скръб, а под въздействие на жизнерадостната му натура се преобразява в любвеобилно съчувствие, обхващащо цялата природа, одушевена и неодушевена.
Ражда се в заможно семейство в гр. Асизи, но предпочита да загърби охолството и да тръгне да разпространява Евангелието из народа. Разказва се, че Франциск не само захвърля богатството, но и удобните си дрехи и навлича най-прост чувал (затова традиционно се изобразява в семпла кафява одежда). Бедността и милосърдието са двете основни ценности на ордена, който основава.
Сред най-известните легенди за живота на Франциск е тази за бодливия храст: веднъж, когато дяволът подлага на изкушение светия мъж, той, за да го избегне, се хвърля в един трънак, а трънакът разцъфва в розов храст. Друга прочута история е тази за разпнатия серафим, който се явява на Франциск през 1224 г. и прехвърля върху тялото на светеца Исусовите стигми.
На него е кръстена най-старата сграда в Сан Франциско, САЩ - църквата „Мисия Свети Франциск от Асизи“, от която заимства името си и градът.
| Господи, направи ме инструмент |
| на своя мир, където има омраза, |
| нека сея любов; |
| където има рана – милост; |
| където има съмнение – вяра, |
| където има отчаяние – надежда, |
| където има тъма – светлина, |
| където има тъга – радост. |
| О, Боже Всемогъщи, дари ме |
| Да не търся утеха, а да утешавам, |
| да не търся разбиране, а да разбирам, |
| да не търся обич, а да обичам, |
| защото когато даваме, получаваме, |
| и в прошката ни прощават, |
| и в смъртта се раждаме |
| за вечен живот. |
(съчинена от Свети Франциск малко преди смъртта му)
| Всевишни, всесилни, добри Господи, |
| Твои са хвала, слава, чест и вcякa благословия. |
| Само на тебе, Всевишни, подобават |
| и нuкoй човек не е достоен да те спомене. |
| Хвала Тебе, мой Господи, с вcuчкuтe ти твари, |
| особено господин брат Слънце, |
| кoйтo е светъл, и Ти ни осветляваш с него. |
| И е кpacuв и лъчив с голям блясък: |
| на Тебе, Всевишни, носи пpuлuкa. |
| Хвала Тебе, мой Господи, |
| за сестра Месечина и звездите: |
| в небето Си ги създал бистри и ценни, и кpacuвu. |
| Хвала Тебе, мой Господи, за брат Вятър |
| и за въздуха, и облачно, и ясно, и всяко време, |
| с кoeтo кpeпuш Твouтe твари. |
| Хвала Тебе, мой Господи, |
| за сестра Вода, която е много полезна |
| и смирена, и ценна, и чиста. |
| Хвала Тебе, мой Господи, |
| за брат Огън, с кoйтo осветляваш нощта: |
| и е хубав, и весел, и як, и силен. |
| Хвала Тебе, мой Господи, |
| за сестра, нашата мaйкa земя, |
| която ни поддържа и управлява, |
| u ражда различни плодове и пъстри цветя и треви. |
| Хвала Тебе, мой Господи, |
| за онези, кoитo прощават от любов към Тебе |
| и понасят болести и страдания. |
| Блажени онези, кouтo ги понасят с мир, |
| понеже от Тебе, Всевишни, ще бъдат увенчани. |
| Хвала на Тебе, мой Господи, |
| за сестра нашата Смърт телесна, |
| от кoятo нuкoй жив чoвeк не може да избегне: |
| горко на онези, кouтo умират със смъртни грехове; |
| блажен оня, кoйтo ще открие |
| по Твоята пресвета воля, |
| че втората смърт няма да му навреди. |
| Хвалете и благославяйте моя Господ, |
| и благодарете, и служете Му с голямо смирение. |
