Тази статия е за музикалния термин. За термина от строителството вижте Фуга (строителство).Фуга (от латински: fuga, „бягство“, „надпревара“) е музикален термин, който означава:
Основа на фугата е музикална тема, която се разработва равностойно от всички участващи гласове (поне два — до 10 и повече). Обикновено се състои от три части.
Съществуват фуги, които се изграждат не върху една, а върху две и повече теми. Такива фуги се наричат сложни фуги.
За разлика от други циклични форми, фугата не предполага контраст на теми, а контраст в рамките на една тема.
Фугата може да се явява като самостойно музикално произведение, но обикновено е начин на разработка на тема, поставена от друг тип музикално произведение. Така например „токата и фуга“ (в творчеството на Йохан Себастиан Бах) трябва да се разбира не като „токата плюс фуга“, а като „токата, чиято тема е разработена във вид на фуга“. Фугата присъства и в по-големи музикални цикли като концерт, соната, симфония.
Поради естеството си, фугата може да бъде изпълнявана или от музикален инструмент, способен да изпълнява многогласна музика (пиано, орган, китара), или от ансамбъл от инструменти и/или пеене. В последния случай фугите са особено интересни като звучене.
Особено актуална е фугата в творчеството на предкласиците. Като самостоятелно произведение тя почти без изключение може да се намери именно в тяхното творчество. Въпреки това и по-късните автори нерядко използват фугата в творбите си.
