Вижте пояснителната страница за други значения на Църква.
Църква (също черква) е сграда, в която се отслужват християнски богослужения.
Съдържание |
В ранните векове на християнството - до Миланския едикт от 312 г., християнски храмове в днешния смисъл на думата не съществуват. Християните се събират било в частни сгради, било на тайни места - особено характерни в това отношения са катакомбите. С признаването на християнството за разрешена, а по-късно и за официална религия, християните започват да строят свои храмове. Тези храмове се превръщат в своеобразен архитектурен феномен, съчетавайки символиката на старозаветната скиния и Соломоновия храм (интерпретирана според християнските възгледи) с актуалните архитектурни модели - първоначално на римската, а по-късно на различни световни и регионални култури.
Християнският храм се състои от три основни части - олтар, основна част (кораб) и притвор.
Олтарът се разполага обикновено в източната част на постройката, или така, че при богослужение вярващият да бъде обърнат с лице на изток. Той олицетворява Царството небесно, Божието присъствие на земята. До него имат достъп само свещенослужителите или лица, получили специално разрешение за това. В източноправославните храмове обикновено е отделен от останалата част на храма с иконостас. Като архитектурно решение олтарът обикновено се разполага в т. нар. апсида - полукръгла или многоъгълна част, която като екстериор "изпъква" извън основната сграда на храма.
(При някои протестантски общности олтарът отсъства).
Корабът е мястото, където се събират вярващите по време на богослужение. Първоначално до него са имали достъп само кръстените християни - практика, която днес не се спазва. Като размери, по правило, е значително по-голям от другите части. Символично корабът е един, но в чисто архитектурно отношение може да бъде разделен на части - 3, 5, 7 и т. н. - т. е. от основния кораб се отделят самостоятелни пространства, разположени симетрично спрямо основната част.
Притворът е мястото, където в миналото са се събирали т. нар. "оглашени", т. е. хората, които искат да бъдат кръстени, но все още не са приели това тайнство. В ранните храмове често в притвора се изгражда "баптистерий" - басейн, в който оглашените са кръщавани. Днес притворът е изгубил това си значение. Архитектурно може да бъде оформен по различен начин - нартекс, атриум и т. н., като в последния случай е възможно той да не бъде част от основния архитектурен ансамбъл.
В архитектурно отношение съществуват редица незадължителни елементи - амвон, хор, галерии, крипти и др. Тяхното използване се обуславя било от религиозни, било от чисто практически и архитектурни мотиви.
Базиликата е най-разпространената форма на изграждане на храма. Има правоъгълно планиране. Според броя на корабите базиликите се определят като трикорабни, петкорабни и т. н. Софийската Св. София е типичен пример за трикорабна базилика. Често перпендикулярно на корабите се изгражда допълнителен кораб, наричан трансепт. Над мястото, където трансептът се пресича с основния кораб може да бъде поставен купол - практика, която след 6 век, с развитието на архитектурните технологии, става масова. Така се появява т.нар. кръстокуполна базилика. Днес почти не са запазени базилики без трансепт и купол.
Ротондата е кръгъл или многоъгълен храм. Предполага се, че този тип църкви датират от времето, когато е имало обособени храмове, където е извършвано кръщението - баптистерии. Най-известната ротонда в България е "Свети Георги" в София.
При този вид постройка е характерно хоризонтално планиране във формата на кръст. Над пресечната точка обикновено се изгражда купол. Характерен пример е църквата на Земенския манастир "Св. Йоан Богослов".
Съществуват и храмове, които имат индивидуална архитектура и не могат строго да бъдат определени към посочените типове. Понякога това се получава при множество допълнителни достроявания и изграждане на пристройки (храмът на Гроба Господен в Йерусалим) или при предварително планиране - "Василий Блажени" в Москва. При всички тези случаи обаче се спазва раделянето на храма на три части - олтар, кораб и притвор.
Архитектурните решения при изграждането на определен храм варират според мястото и времето, когато са били строени. При спазване на каноничните изисквания, всеки архитектурен стил е допустим. Сред основните стилове в миналото са византийският, готическият романският, бароковият и др. През българското Възраждане се налага и самобитен български архитектурен стил. Подобно е положението и в други страни. Днес много често храмовете се строят в различни стилове, характерни за модерната архитектура.
Храм, където се намира катедрата на епископа, т. е. храм, където той редовно служи и произнася проповеди. Трябва да се има предвид, че катедралата е особен статут на даден храм и няма нищо общо с архитектурата (в разговорния български език обикновено "катедрали" погрешно биват наричани всички западноевропейски храмове). Най-често в едно населено място има само една катедрала, но е възможно да бъдат и повече. Например в София православните катедрални храмове са два - "Св. Александър Невски" (катедрала на българския патриарх) и "Св. Неделя" - катедрала на Софийския митрополит. Католически катедрални храмове са "Успение богородично", за източния обред, и "Св. Йосиф", за западния.
Това е храмът, в който редовно служи свещеник и който има пряка териториална връзка с определен район - енория. Подобен статут имат и всички манастирски църкви.
Параклисът е богослужебна сграда, или част от сграда, предназначена за частни богослужения. Строят се към различни учреждения - например учебни заведения, политически, обществени или стопански институции, могат да бъдат и напълно частни - в рамките на лично жилище например. Архитектурата на параклисите варира от големи постройки (параклисът на Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски"), до обособени пространства в рамките на по-голямо помещение. Може би най-известният параклис в света е прочутата "Сикстинска капела" във Ватикана.
