Шарл IV (1294-1328) е третият син на Филип IV и Жана Наварска. Шарл става крал на Франция през 1322 г.
По силата на наследяването на майка си, той претендира за короната на Навара. Коронясан е за крал през 1322 г. в Реймс. През 1327 г. Шарл помага на сестра си Изабела Френска и любовника ѝ Роджър Мортимър в бунта им срещу съпруга на Изабела английския крал Едуард II, завършил с детронирането и убийството на Едуард.
През 1308 г. Шарл се жени за Бланш Бургундска, която в началото на 1314 г. е обвинена в прелюбодеяние и хвърлена в тъмница. Бракът им е анулиран през 1322 г. от папа Йоан XXII непосредствено след като Шарл е коронясан.
През същата 1322 г. Шарл сключва брак с Мари Люксембургска. На 21 март 1324 г. по време на едно пътуване колата, в която се вози кралицата, се преобръща и Мари загива. В момента на смъртта си тя е бременна с техния син, а преди това му ражда дъщеря, която също умира съвсем малка.
На 13 юли 1325 г. все още без потомство, кралят се жени отново, този път за братовчедка си Жана Д`Еврьо. Тя му ражда две дъщери - Жана през 1326 г. и Мари през 1327 г. Когато Шарл умира през февруари 1328 г., Жана Д`Еврьо е бременна с третото им дете. Докато се роди детето, страната се управлява от регента Филип дьо Валоа (братовчед на краля и официален престолонаследник). След два месеца, на 1 април 1328 г., вдовицата ражда дъщеря, Бланш. Съгласно салическия закон за крал е избран Филип дьо Валоа (29 май 1328). Пак благодарение на този закон е възпрепятствано и възкачването на трона от английския крал Едуард III. Така Филип дьо Валоа става първият френски крал от династията Валоа. Тъй като не оставя мъжки наследник с Шарл IV се прекъсва династията Капетинги.
Шарл IV е погребан до съпругата си Жана Д`Еврьо в Сен Дени. Шаблон:Капетинги II