| 日本国 Nippon-koku |
|||||
|
|||||
| Национален девиз: | |||||
 |
|||||
| Официален език | японски | ||||
| Столица | Токио 35°41′N, 139°46′E |
||||
| Най-голям град | Токио | ||||
| император | Акихито | ||||
| министър-председател | Таро Асо | ||||
| Площ - oбщо |
на 61-во място 377 835 км2 |
||||
| Население - oбщо (2007) - гъстота |
на 10-то място 127 690 244 340 д/км2 |
||||
| БВП - общо (200) - на човек |
на 2-то място 4, 383 трлн $ 34 312 $ |
||||
| Валута | японска йена (JPY) |
||||
| Часова зона | UTC+9 | ||||
| Независимост |
|||||
| Национален химн | 君が代 | ||||
| Интернет домейн | jp |
||||
| Телефонен код | +81 |
||||
Япония (日本 Нихон или Ниппон) е островна държава в Източна Азия, разположена в Тихия океан, на изток от Китай, Корея и Русия. Площта ѝ е 377 835 km2, а населението - 128,4 млн. души (2007). Столица е град Токио, а официален език е японският. Историята на Япония се характеризира с влияние от външния свят, последвано от дълги периоди на изолация. Икономиката на Япония е втората по големина в света. Япония е член на Обединените нации, Г8, Г4, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АПЕК). Тя е световен лидер в производството на технологии и машини.
Съдържание |
 |
Този раздел се нуждае от подобрение. Необходимо е: пренаписване като свързан текст; препратки и източници.Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции. |
Япония е заселена от края на неолита. 6 в. — разпространение на будизма и културен разцвет. 7 в. — създава се централизирана държава начело с император. 1185 — династията Минамото побеждава династията Фудживара и завзема властта. 1192 — Йoритомо Минамото се обявява за шогун и установява военната система шогунат. 1338–1573 — управлява втората шогунска династия Ашикага; настъпва периодът Муромачи, характеризира се с формиране на градска прослойка и проникване на португалски и испански мисионери. 1584 — завършва обединението на Япония при управлението на генерал Хидейоши Тойотоми - Тайко. 1603–1867 — управлява третата шогунска династия Токугава.
Самоналожената изолация на света свършва през 1854 г., когато американският командор Пери пристига с четири модерни кораба в Япония и принуждава правителството да подпише договор за търговия със САЩ. Появява се японската метафора "черните кораби", символизиращи опасността и унижиението свързани с внезапната поява на технически превъзхождащите ги "бели варвари". 1854–1858 — Япония сключва търговски договори и с Великобритания, Франция и Русия. 1867–1868 — демократични преобразувания (виж Мейджи ишин). 1868–1911 — период на реформите Мейджи. Победна война срещу Китай (1894–1895); Руско-японска война 1904–1905, показваща, че Япония достатъчно е напреднала в бързото приемане на западните технологии, и способна да победи "бяла империя". След войната Япония установява протекторат над Корея (1905), а по-късно я анексира (1910). 1914 — в Първата световна война Япония участва на страната на Антантата. 1918 — народни вълнения („оризови бунтове“). 1919 — на Япония са предадени като подмандатни територии бившите германски владения в Тихия океан (Маршаловите, Марианските и Каролинските острови) и в китайската провинция Шандун. 1926 — умира император Йошихито, властта е наследена от император Хирохито. 1931 — Япония окупира Манджурия и създава там марионетната държава Манчукуо (Манджоу Го). 1936 — сключва с Германия Антикоминтернския пакт. 1937 — започва война за завладяване на Китай. 1940 — подписва Тристранния пакт. 1941–1945 — Япония се включва във Втората световна война. 6 и 9 август 1945 — САЩ извършват ядрени бомбардировки над Хирошима и Нагасаки. 2 септември 1945 — безусловна капитулация на Япония. 1947 — приета е конституция. Япония е обявена за конституционна монархия. Ограничават се прерогативите на императора. 1951 — подписан мирен договор на Конференцията в Сан Франциско без участието на СССР. 1956 — СССР и Япония подписват съвместна декларация за прекратяване на състоянието на война между тях. 1960 — САЩ и Япония подписват договор „за взаимно сътрудничество и сигурност“ (продължен за неопределен срок през 1970). От 1955 — Япония се управлява от либерално-демократични правителства. 1960–70 — Япония става една от световните икономически сили. 1978 — подписан договор за мир и дружба с Китай. 1989 — император Акихито наследява властта след смъртта на баща си император Хирохито. 1992 — парламентът приема предложение за закон за участие на японски войски в мирните мисии на ООН. 1995 — земетресение в град Кобе, 6000 жертви. 1996 — министър-председател Р. Хашимото, 1998 — К. Обучи, 2001 — Дж. Коидзуми, 2006 — Ш. Абе. Япония е членка на ООН (1956).
Япония е конституционна монархия. Държавен глава е императорът, чиято власт е ограничена. В конституцията той се определя като "символ на държавата и единството на народа". Настоящият император на Япония е Акихито. Законодателният орган се нарича Диета и представлява двукамарен парламент. Начело на изпълнителния орган (правителство) стои министър-председател. Той се назначава от императора, след като бъде избран от Диетата, сред членовете ѝ. Министър-председателят назначава и освобождава от длъжност министрите, повечето от които трябва да са членове на Диетата.
Япония е разделена на 47 префектури, всяка от които е с площ между 1 и 15 хиляди кв. км и население между 0,7 и 9 милиона души (изключение правят Хокайдо – площ 78 хил. кв. км и Токио – население 13 млн. души). Всяка префектура има управител и законодателен орган, избирани пряко от гражданите на префектурата.
Префектурите се групират в 8 региона: Хокайдо, Тохоку, Канто, Чубу, Кинки, Чугоку, Шикоку и Кюшу/Окинава. Тези региони обаче не представляват административни единици и в зависимост от случая, често се използват и алтернативни деления. В бъдеще се планира реорганизация на местната администрация и се очаква да се установят нови органи за самоуправление на ниво регион, но все още броят и границите на бъдещите региони не са решени и са предмет на активно обсъждане.
Следващото по-дребно административно деление след префектурата е селището. Селищата са градове (които биват 2 вида — 市, ши или 町, чо) и села (村, сон/мура). Префектура Токио съдържа още и 23 специални района (区, ку), които също са със статут на градове.
В Япония селището като административно деление често не съвпада с идеята за най-малката географски-обособена населена територия. Поради огромното население около големите градове, често границата между административни градове и дори префектури може да минава през гъсто населени райони и разликата между съседни административни единици можем да усетим само по указателните табели. По тази причина с наименованието „град“ Токио, в зависимост от контекста, може да се има в предвид както 23-те токийски района със специален статут (население 8,5 млн.), така и префектура Токио (население 12,6 млн.), така и агломерацията, включваща няколко съседни префектури с общо население над 30 млн. души.
В по-рядко населените части на Япония се наблюдава и обратното явление — един административен ши град да съдържа няколко различни географски-отделени части. Това е в следствие от провежданата през последните години кампания за административно обединяване на съседни населени места с цел намаляване броя на законодателните органи и пестене на средства. През последното деситилетие броят на административните селища в Япония намалява от 3232 (1999 г.) до 1804 (2007 г.), като броят на ши градовете днес (кога?) е 782, на чо градовете 827, а на селата само 195.
Япония е разположена на Японските острови в Тихия океан (Хоншу, Хокайдо, Кюшу, Шикоку и над 4000 по-малки), архипелага Рюкю и архипелага Нампо. Релефът е предимно планински (над 3/4). Има много действащи и угаснали вулкани (най-висок връх е вулканът Фуджи на остров Хоншу — 3776 м). Често се наблюдават земетресения и цунами в крайбрежните райони. Равнините са малки по площ и са обработваеми земи. Умерен климат на север, до тропичен мусонен на юг (средна януарска температура -5 до –16°С, средна юлска температура 22 до 28°С, валежи 1700–4000 mm годишно). Характерни са тайфуните и късите пълноводни реки. Хвойнови, вечнозелени субтропични и тропични гори. 27 национални, 52 квазинационални, около 300 префектурни природни парка с обща площ над 5 млн. ha, 5 комплексни, 141 геоложки, 515 ботанически, 109 зоологически, 93 горски резервата и други с обща площ над 1,2 млн.
БВП 3,95 трилиона USD (2007): селско стопанство 2 %, промишленост 35 %, услуги 63 %. Високоразвита икономически страна. Радиоелектронна, електротехническа, приборостроителна, машиностроителна, автомобилостроителна, корабостроителна, металургична, строителна, химическа, текстилна, целулозно-хартиена, дървообработваща промишленост. Традиционни занаяти (порцеланови, художествени изделия, играчки). Основни промишлени агломерации: Кейхин (Токио — Йокохама), Хансин (Осака — Кобе), Нагоя, Хирошима, Китакюшу, Нагасаки, Нагано, Ниигата, Сендай, Сапоро и др. Ориз (40 % от обработваемата земя), зеленчуци, овощия, захарно цвекло, чай, тютюн. Едър рогат добитък, свине, птици. Оризопроизводство. Бубарство. Дърводобив. Риболов, добив на морски продукти. Туризъм. 23 654 km жп линии, 1 152 207 km шосета, 406 km петролопроводи, 1800 km газопроводи, 11,7 млн. бр.р.т. търговски флот, 173 летища (2000). Главни пристанища: Токио, Хирошима, Кавасаки, Кобе, Нагоя, Осака,Чиба, Хакодате, Хагаши, Харима, Сакаи, Томакомаи. Износ: 450 млрд. USD (2000) — моторни превозни средства, полупроводници, офис оборудване, химикали (САЩ, Тайван, Китай, Република Корея, Хонконг). Внос: 355 млрд. USD (2000) — горива, хранителни продукти, химикали, текстил, офис оборудване (САЩ, Китай, Република Корея, Австралия, Тайван).
Населението на Япония е 127,433,494 милиона жители с гъстота 334,8 жит. на кв. км. Естественият прираст е 6,5%.Средна продължителност на живота в Япония е една от най-високите в света: при мъжете — 77 г.,а при жените — 83 г. Японското население застарява - през 2004 г. около 19,5% са хората на възраст над 65 г.
Етнически състав:
Официалният език е японски. Около 99% от населението говори японски като първи език. В повечето държавни и частни училища учениците изучават японски и английски език.
Двете главни японски религии са шинтоизмът и будизмът. Те са съжителствували в Япония от векове и са си оказвали взаимно влияние. Повечето японци се определят като будисти, шинтоисти или и двете. Религиозни учения, изиграли голяма роля в японската история при формирането на държавата и през периода Едо, са конфуцианството и даоизмът. Макар и малко в процентно отношение, в Япония днес има и над 3 милиона християни.
В ежедневния живот на повечето съвременни японци религията не играе голяма роля. Обикновеният човек обикновено следва религиозните церемонии само в специални случаи като раждане, сватба и погребение, възможно е да посети шинтоистко светилище или будистки храм на Нова година, а също така и да участва в местните фестивали (мацури), повечето от които имат религиозен произход. Много домакинства имат малки домашни олтари и не е рядкост олтарите да са два – шинтоистки и будистки. Особено почитана богиня е Инари – някога покровителка на земеделието, но сега почитана за всякакви случаи. Нейната емблема е лисица и често по светите места има нейни миниатюрни светилища с червени порти (“тории”).
Официални сайтове:
Други
Зависими територии:
Акротири и Декелия4 • Кокосови острови • Коледен остров
Непризнати държави:
Абхазия4 • Нагорни Карабах4 • Палестина • Северен Кипър4 • Тайван • Тамил Илам • Южна Осетия4
|
Аржентина • Австралия • Белгия • Бразилия • България • Германия • Еквадор • Индия • Испания • Италия • Китай • Нова Зеландия • Норвегия • Обединено Кралство • Перу • Полша • Руска Федерация • Съединени Щати • Украйна • Уругвай • Финландия • Франция • Холандия • Чили • Швеция • Южна Африка • Южна Корея • Япония |
|
Великобритания • 
Германия • 
Италия • 
Канада • 
Русия • 
САЩ • 
Франция • 
Япония
Европейски съюз
